Символи
Половин година преди началото на европредседателството шефът на НДК Мирослав Боршош бе упрекнат за занемареност в изключително огромни размери. Половин месец преди формалния завършек на европредседателството съдът върна на прокуратурата делото, тъй като не било ясно какво е обвиняването против някогашния началник на НДК (стр.2). Ремонтът на НДК, абсурдът към него, бе един от знаците на това европредседателство, което най-сетне ще се запомни най-вече с сменения с гранитогрес автентичен мрамор на пода на двореца.
Паралелно имахме и друга драма. Преди година стартира, надали не силовата акция по налагането на " Бронзовата къща ", австрийския подарък за София, който трябваше да е знак на председателството. Сега, година по-късно, и двата признака са до средата, както до средата са и резултатите от шестте месеца, през които България бе отпред на Европейски Съюз. Всъщност двата случая, самите по себе си са знаци на протичащото се в страната - на чувството за безотговорност, на избора " едно от едно ", на възприятието за " няма мърдане ". Каква е тази прокуратура бе, аджеба, дето след цяла година не може да каже в какво е отговорен Боршош, и каква е тази Софийска община, която не може за половин година да издигне един кафез от петдесет квадрата?
Май те са същите като това държавно управление, което отбелязва триумф след триумф, единствено с цел да разберем малко по-късно, че всичко е мижи да те лажем. Въпреки хвалбите за така наречен от американците Западни Балканите, те изрично остават отвън Европейски Съюз в обозримо бъдеще, както стана ясно от срещата на върха в София. Венцехваленето на държавното управление на ГЕРБ за този приоритет е неразбираемо след речите на Макрон и Меркел и необичайно прозвучаха през вчерашния ден думите на президента Румен Радев, че кабинетът е имал " куража " да повдигне тази тематика пред Европейски Съюз. Не става дума тук за кураж, а по-скоро за поръчка. Както видяхме при обстановката с така наречен пакет " Макрон " за европейските превозвачи, куражът на властта стигна единствено до такава степен да си измисли несъществуваща победа, бързо развенчана както от пострадалите български водачи, по този начин и от " победените " западноевропейци.
Българското европредседателство ще се запомни и със обстановката към Македония, където успеха е толкоз титанична и исторична, че се наложи кабинетът и персонално министър-председателят Бойко Борисов да се отхвърлят цяла седмица от личните си думи, с цел да се впишат в триумфалния атлантически тренд. Скопие скоро няма да види Европа, само че ще се запознае със суровите делници на НАТО, а каква е изгодата на България от това, е въпрос с нараснала компликация. Говорим за изгодата на България, а не на атлантически насочената част от жителите на жълтите павета.
Имаме потребност не от фанфари, а от здравомислещ план какво донесоха на страната ни отминалите шест месеца. Как те способстваха за развиването на страната, с числа, в пари, тонове и нещо, което да може да се мери, а не да се удави във фарфаронщина. Иначе си оставаме с недоосъдения Боршош и недостроената " Бронзова къща " и от двете обществото изгода няма.
Паралелно имахме и друга драма. Преди година стартира, надали не силовата акция по налагането на " Бронзовата къща ", австрийския подарък за София, който трябваше да е знак на председателството. Сега, година по-късно, и двата признака са до средата, както до средата са и резултатите от шестте месеца, през които България бе отпред на Европейски Съюз. Всъщност двата случая, самите по себе си са знаци на протичащото се в страната - на чувството за безотговорност, на избора " едно от едно ", на възприятието за " няма мърдане ". Каква е тази прокуратура бе, аджеба, дето след цяла година не може да каже в какво е отговорен Боршош, и каква е тази Софийска община, която не може за половин година да издигне един кафез от петдесет квадрата?
Май те са същите като това държавно управление, което отбелязва триумф след триумф, единствено с цел да разберем малко по-късно, че всичко е мижи да те лажем. Въпреки хвалбите за така наречен от американците Западни Балканите, те изрично остават отвън Европейски Съюз в обозримо бъдеще, както стана ясно от срещата на върха в София. Венцехваленето на държавното управление на ГЕРБ за този приоритет е неразбираемо след речите на Макрон и Меркел и необичайно прозвучаха през вчерашния ден думите на президента Румен Радев, че кабинетът е имал " куража " да повдигне тази тематика пред Европейски Съюз. Не става дума тук за кураж, а по-скоро за поръчка. Както видяхме при обстановката с така наречен пакет " Макрон " за европейските превозвачи, куражът на властта стигна единствено до такава степен да си измисли несъществуваща победа, бързо развенчана както от пострадалите български водачи, по този начин и от " победените " западноевропейци.
Българското европредседателство ще се запомни и със обстановката към Македония, където успеха е толкоз титанична и исторична, че се наложи кабинетът и персонално министър-председателят Бойко Борисов да се отхвърлят цяла седмица от личните си думи, с цел да се впишат в триумфалния атлантически тренд. Скопие скоро няма да види Европа, само че ще се запознае със суровите делници на НАТО, а каква е изгодата на България от това, е въпрос с нараснала компликация. Говорим за изгодата на България, а не на атлантически насочената част от жителите на жълтите павета.
Имаме потребност не от фанфари, а от здравомислещ план какво донесоха на страната ни отминалите шест месеца. Как те способстваха за развиването на страната, с числа, в пари, тонове и нещо, което да може да се мери, а не да се удави във фарфаронщина. Иначе си оставаме с недоосъдения Боршош и недостроената " Бронзова къща " и от двете обществото изгода няма.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ